Най-добрата страна на Пекин

Най-добрата страна на Пекин

Blog Article

Тя лежеше неподвижно, с протегната шия, с муцуна, заровена в ровката пръст, със затворени очи и дишаше тежко.

Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.

А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.

Речено сторено – но излиза тя и я виждам, една хавлия точно на хубавите цици завързала, долу краката ѝ се виждат до една педя над коленете, абе, много секси – усмихнах се малко, тя пусна една съвсем бегла усмивка и ??????? мина покрай мен, аз пак се надървих, но се прикрих.

И моята жокейка е винаги подмокрена в мое присъствие и за това аз си я наричам лиглата. "ЖОКЕЙЧЕТО"

Авторът е известен не само със своите разкази и повести, а също така приказки и басни за деца, поеми, хумористични разкази и сценки, както и лирични стихотворения.

Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.

Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на които Лазо, най-младият, не вярва.

Бог обилно наспори тая година и не прати ни град ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани.

Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.

Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.

По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.

— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке?